Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че американският му колега Доналд Тръмп е попаднал в "пространството на дезинформация", разпространявана от Русия.
Коментарът на Зеленски последва остри критики от Тръмп, който обвини украинския лидер за руската инвазия през 2022 г. Тази словесна конфронтация идва в момент, когато американският пратеник за Украйна Кийт Келог пристигна в Киев с цел да "изслуша притесненията" на украинците. Това породи опасения за разрив между Киев и Вашингтон в момент, когато Съединените щати започнаха преки преговори с Москва, а ръководителите на дипломацията на двете сили се срещнаха в Саудитска Арабия на 18б февруари за първи път от началото на войната.
Те се споразумяха по-специално да преговарят за Украйна, без да канят Киев или европейците, които сега се опасяват от споразумение зад гърба им и против техните интереси. „Президентът Тръмп, когото ние много уважаваме за съжаление живее в това пространство на дезинформация“, каза Зеленски на пресконференция в Киев, като заяви, че тази „дезинформация“ „идва от Русия“.
Той също така обвини администрацията на САЩ, че помага на Владимир Путин „да излезе от дългогодишната изолация“. Руският президент бе отхвърлян от Запада от началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. На 18 февруари Зеленски стана обект на безпрецедентни словесни нападки от страна на американския президент, който постави под въпрос неговата легитимност и желанието му да намери изход от конфликта и изглежда го държеше отговорен за нахлуването на Русия в страната му. Тези коментари наподобяват твърденията на Кремъл.
В изявления, които шокираха Украйна, Тръмп обвини украинския президент, че е непопулярен, разкритикува липсата на избори и заяви, че част от американската помощ е била отклонена за лична изгода. Володимир Зеленски се ползва с доверието на 57% от украинците, според проучване, проведено в началото на февруари от Международния институт по социология в Киев и публикувано днес. Тръмп беше заявил, че доверието на украинския му колега е 4 %.
Въпреки че мандатът на украинския президент трябваше да изтече през май 2024 г., в Украйна не са провеждани избори заради войната и военното положение, докато милиони украинци са избягали в чужбина, а 20% от територията е под руска окупация. И докато Тръмп твърди, че Вашингтон е „дал 350 млрд. долара“ на Украйна и обвини Зеленски, че не знае „къде са половината от парите“, икономическият институт IfW в Кил оценява помощта на САЩ на 114,2 млрд. долара от 2022 г. насам.
Ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров приветства критиките на Доналд Тръмп и определи Зеленски като „жалък“. Той също така похвали факта, че американският президент „каза ясно и високо“, че желанието за разширяване на НАТО с цел включване на Украйна е предизвикало войната - реторика, с която Москва оправдава започването на своята офанзива.
Задачата да обясни американската позиция сега се пада на нейния специален пратеник Кийт Келог, който пристигна в Киев тази сутрин с влак от Полша.
Приемайки помирителен тон, той заяви, че разбира нуждата на Украйна от „гаранции за сигурност“. „Част от моята мисия е да седна и да изслушам вашите опасения относно Съединените щати“, добави той. Зеленски подчерта, че „гаранциите за сигурност“ от страна на Запада са необходими, за да се „сложи край на войната“ тази година.
Миналия уикенд украинският президент каза, че иска да доведе Кийт Келог на фронта, за да може да „поговори с президента Тръмп“. Притесненията на украинците се засилиха след руско-американските преговори в Рияд, които Зеленски осъди като разговори „за Украйна без Украйна“.
Той настоя, че в разговорите трябва да бъдат включени Украйна, Европейският съюз, Турция и Обединеното кралство. По време на тези разговори руснаците и американците положиха основите на възстановяването на отношенията си, като се договориха да създадат „консултативен механизъм“ за преодоляване на различията си и да назначат преговарящи за Украйна - процес, от който Киев и европейците са изключени на този етап.
Освен за Украйна, Русия иска да обсъди архитектурата на сигурността на Европа като цяло. Москва призовава за отстъпление от НАТО, което тя разглежда като екзистенциална заплаха. Кремъл заяви, че разговорите представляват „много, много важна стъпка“ към „мирно уреждане“ на конфликта в Украйна.
Оставени настрана, европейските лидери и Канада трябва да се срещнат в Париж този следобед по покана на президента Еманюел Макрон, след първоначалната среща с основните европейски поддръжници на Украйна. На места руската атака с дрон предизвика масови прекъсвания на електрозахранването в южния град Одеса, което според властите е оставило най-малко 160 000 жители без отопление и електричество, както и без училища и болници.
