Консервативният министър-председател на Хърватия Андрей Пленкович успя да оцелее при вота на недоверие в парламента, който беше внесен от опозицията след разследване за подкупи. Хърватия от години се бори с разпространената корупция в правителството, като от 2016 г. насам повече от дузина министри от партията „Хърватски демократичен съюз“ (ХДС) на Пленкович подадоха оставки.
През това време бяха арестувани двама министри, заподозрени в корупция, включително министърът на здравеопазването Вили Берос, който беше задържан миналия месец. Той беше уволнен веднага след ареста. Според европейските прокурори случаят с Берос включва още няколко заподозрени и е свързан със схема, която включва надплащане за операционни микроскопи с повече от 600 000 евро за сметка на данъкоплатците.
Арестите предизвикаха ново възмущение от състоянието на бедстващата система на здравеопазването в страната. Общо 76 депутати в 151-местния парламент гласуваха против вота на недоверие, а 64 го подкрепиха. Предложението беше внесено от основната опозиционна Социалдемократическа партия (СДП).
„Мафиотските елементи в държавните структури са политическа отговорност на Пленкович“, се казва в предложението на СДП, като се позовава на поредица от случаи на корупция. Пленкович отхвърли твърденията, като ги нарече „лъжи“ и „клевета“, предаде АФП. „Ние бяхме по-възмутени от аферата от вас и съжаляваме за нея много повече“, се казва в изявлението на премиера.
На власт от 2016 г., Пленкович започна третия си мандат, след като неговата партия ХДС спечели мнозинство на парламентарните избори през април. Борбата с корупцията беше ключов критерий за влизането на Хърватия в Европейския съюз през 2013 г., но подкупите все още остават ендемични.
Според проучване на Евробарометър, проведено от ЕС, зашеметяващите 96 % от хърватите смятат, че корупцията е широко разпространена, което е втората най-висока стойност, регистрирана от Евробарометър.
