Френският съд осъди лидерът на крайната десница Марин Льо Пен на петгодишна забрана да се кандидатира за публична длъжност.
Присъдата влиза в сила незабавно, което поставя под въпрос възможността й да се кандидатира за президент през 2027 г. Освен това, тя бе осъдена на четиригодишна затворническа присъда, но няма да излежи наказанието в затвор. Две години от присъдата са условни, а останалите две ще бъдат изтърпени извън затвора с електронна гривна.
56-годишната Льо Пен и девет души от нейната партия „Наццонален сбор“ (НС) бяха осъдени заради схема, при която са се възползвали от средства на Европейския парламент, за да наемат асистенти, които всъщност са работили за партията. Дванадесет асистенти също бяха осъдени за укриване на престъплението, като съдът оцени схемата на 2,9 млн. евро. На всички служители на НС, включително на Льо Пен, беше забранено да се кандидатират за постове, като съдията уточни, че санкцията трябва да влезе в сила незабавно, дори ако бъде обжалвана.
„Освен риска от повторно извършване на престъпление съдът взе предвид и сериозното нарушаване на обществения ред, ако вече осъденото лице... се кандидатира на президентските избори“, заяви председателят на съда Бенедикт дьо Пертюи.
Трикратната кандидатка за президент Льо Пен, която съзираше най-големия си шанс да спечели президентския пост във Франция през 2027 г., тъй като Еманюел Макрон няма да може да се кандидатира отново, категорично отрече да е извършила каквото и да било нарушение. Тя напусна съдебната зала, след като бяха обявени присъдата и тази санкция, но преди съдията да обяви наказанието лишаване от свобода.
Тази нощ предстои нейно телевизионно интервю в праймтайма на телевизионния канал TF1. Пред вестник La Tribune Dimanche Льо Пен заяви, че присъдата дава на „съдиите правото на живот или смърт над нашето движение“.
Социологическите проучвания прогнозираха, че тя лесно ще отиде на втори тур през 2027 г. Реакцията на Москва на присъдата беше бърза. „Все повече европейски столици тръгват по пътя на нарушаване на демократичните норми“, заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
„Je suis Marine!“ („Аз съм Марин“), написа в X унгарският министър-председател Виктор Орбан, един от основните ѝ съюзници в ЕС. Лидерът на партията НС Бардела заяви, че френската демокрация е „екзекутирана“ с „несправедливата“ присъда.
В документален филм, излъчен от BFMTV късно в неделя, Льо Пен за първи път изрично даде благословията си Бардела да се кандидатира за президент. „Разбира се, че той има капацитета да стане президент на републиката“, каза тя. Но дори в партията има съмнения относно така наречения „План Б“. „Работим за партията“
Льо Пен застана начело на тогавашния Национален фронт (НФ) през 2011 г. и бързо предприе стъпки към превръщането на партията в сила и отърсването от противоречивото наследство на нейния съосновател и баща Жан-Мари Льо Пен, който почина по-рано тази година. Тя преименува партията на Национален сбор и започна политика, известна като „дедемонизация“, с цел да я направи приемлива за по-широк кръг избиратели.
Прокурорите обвиниха партията, че е облекчила натиска върху собствените си финанси, като е използвала цялата месечна надбавка от 21 000 евро, на която имат право членовете на ЕП, за да плаща на „фиктивни“ парламентарни сътрудници, които всъщност са работили за партията във Франция.
„Установено е, че всички тези хора всъщност са работили за партията, че техният евродепутат не им е възлагал никакви задачи“, каза съдията.
Като се има предвид настоящата ѝ популярност, дори някои нейни опоненти изразиха неудобство от перспективата Льо Пен да не стигне до стартовата линия на изборите.
„Има значителен брой наши съграждани във Франция, които се идентифицират с думите на Марин льо Пен и нейната борба. Лично аз бих бил, меко казано, много разстроен, ако тя не може да се кандидатира, за да ги представлява“, заяви през уикенда бившият еврокомисар от Франция Тиери Бретон.
