Европейската комисия е започнала нови процедури за нарушение срещу България за неспазване на ключови разпоредби на ЕС в области като управление на отпадъците, обществени поръчки и опазване на околната среда. Тези действия подчертават продължаващите трудности пред България в изпълнението на законодателството на ЕС, въпреки предприетите усилия за разрешаване на проблемите.
Несъответствие на системата за управление на отпадъците
Комисията издаде становище до България (INFR(2023)2064) за това, че не е приложила принципа „замърсителят плаща“ при изчисляването на таксата за управление на отпадъците. Понастоящем българските такси за отпадъци се основават на данъчната стойност на имотите, а не на количеството генерирани отпадъци - практика, която е единствена в ЕС. Макар че страната измени законодателството си, за да отстрани това несъответствие, тя многократно отлага прилагането, като сега спазването на изискванията е отложено за януари 2026 г. Комисията даде на България два месеца да предприеме коригиращи действия, като в противен случай случаят може да бъде отнесен до Съда на Европейския съюз (СЕС).
Освен това България е подложена на проверки заради неспазването на стандартите на ЕС за депата за отпадъци. Директивата за сметищата (1999/31/ЕО изисква всички отпадъци да бъдат подложени на адекватна обработка преди депонирането им. Инфраструктурата на България за депа за отпадъци и капацитетът за третиране остават недостатъчни, за да отговорят на стандартите на ЕС. Въпреки предварителните предупреждения Комисията счита, че напредъкът е недостатъчен, и ескалира въпроса, като издаде още едно мотивирано становище.
Нарушения в областта на обществените поръчки
България също е обект на проверка за нарушаване на правилата на ЕС за обществените поръчки. Комисията откри процедура за нарушение (INFR(2024)4027) поради опасения, че българският Закон за електронното управление позволява директно възлагане на обществени поръчки за електронни правителствени услуги на частни субекти, без да се провежда конкурентна тръжна процедура, която се изисква съгласно правото на ЕС. Тази практика нарушава принципите на прозрачност и равно третиране, посочени в Директива 2014/24/ЕС.
Неспособност за опазване на биологичното разнообразие
България е критикувана и за неадекватното прилагане на мрежата „Natura 2000“, която е крайъгълен камък на политиката на ЕС за опазване на природата. Комисията излезе със становище (INFR(2019)2137), в което се подчертава, че България не е определила достатъчно защитени зони, за да опази ключови местообитания и видове. Комисията също така отбеляза липсата на изчерпателни данни за съществуващите защитени зони. Въпреки по-ранните интервенции тези въпроси остават нерешени, което потенциално застрашава усилията на България за опазване на околната среда.
Забавено приемане на мерките за проверка на пропорционалността
По друго дело България, наред с Кипър, е сезирана от Съда на ЕС за това, че не е транспонирала Директивата за теста за пропорционалност (Директива (ЕС) 2018/958) в националното си законодателство. Тази директива има за цел да гарантира, че новите разпоредби, уреждащи професиите, са пропорционални и не ограничават ненужно достъпа до определени отрасли.
Пътна инфраструктура и екологични такси
България, заедно със седем други държави, е подложена на натиск да транспонира изцяло Директивата за евровинетката (Директива 1999/62/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2022/362), която урежда пътните такси и винетките за пътна инфраструктура. Директивата изисква от държавите да въведат такси, основани на емисиите от превозните средства, като по този начин насърчават по-екологичния транспорт. Неспазването на крайния срок от страна на България през март 2024 г. доведе до становище от страна на Комисията.
Следващи стъпки
Европейската комисия даде на България два месеца, за да се справи с тези проблеми. Ако не бъде постигнат достатъчен напредък, тези случаи могат да бъдат отнесени до Съда на ЕС, което може да доведе до глоби или други правни санкции. Действията за нарушение срещу България подчертават значителните пропуски в спазването на регламентите на ЕС от страна на страната, особено в областта на опазването на околната среда, обществените поръчки и икономическата политика. Резултатите от тези процедури вероятно ще създадат прецедент за бъдещото прилагане на правото на ЕС в държавите членки.
