България и Полша имат най-евтините жилища в Европейския съюз, като разходите за жилище в тези държави са под средните за ЕС с 61% и 56% съответно. Между 2010 и 2023 година цените на жилищата в ЕС са нараснали с 48%, като разходите за жилище, включително комунални услуги, са се увеличили в някои държави. Според последния доклад на Евростат, най-високи разходи за жилище, включително вода, електричество и газ, имат хората в Ирландия, където те са два пъти над средното ниво за ЕС.
Второто най-скъпо място е Люксембург (86% над средното за ЕС), следван от Дания (80% над) през миналата година. При разглеждане на динамиката на цените Евростат отбелязва, че между 2010 г. и 2023 г. разходите за жилища в Ирландия са нараснали от 17% над средната стойност за ЕС до 101%, като в крайна сметка са се удвоили. Въпреки че жилищната криза измъчва различни държави в Европа, включително Ирландия, Португалия и Испания, тенденцията за рязко покачване на цените на имотите леко се забави през миналата година, когато цените на жилищата в Европа леко се понижиха средно с 0,3%.
Погледът към по-общата картина обаче показва, че като цяло цените на жилищата са се увеличили средно с 48% между 2010 г. и 2023 г. в блока, като най-голямото увеличение е регистрирано в Естония (+209%), Унгария (+191%) и Литва (+154%). Цените на имотите са се понижили само в две държави-членки (няма данни от Гърция) - в Италия и Кипър съответно с -8% и -2%.
Същевременно разходите за наем постоянно се увеличават, общо с 22% за периода 2010-2023 г., като почти всички отчитат увеличение, с изключение на Гърция. За сравнение, общата инфлация в ЕС за същия период е 36%. Въпреки това имаше държави, в които цените на наемите нараснаха много повече от средното. В Естония, където беше регистрирано най-голямото увеличение на наемните цени, разходите скочиха с +211%, в Литва имаше скок от +169%, а наемите в Ирландия се удвоиха през същия период.
Достъпни ли са жилищата в ЕС?
През миналата година хората в ЕС са похарчили средно около една пета (19,7%) от разполагаемия си доход за жилище, като най-високият дял е в Гърция (35,2%), Люксембург (27,6%) и Дания (25,9%). В Норвегия, Швейцария и Германия хората харчат приблизително една четвърт от разполагаемия си доход за жилище. При лицата, които могат да се считат за застрашени от бедност в ЕС, този дял е много по-висок - средно 38,2 %.
Все пак се наблюдава подобрение по отношение на дела на хората, които натрупват просрочени задължения по ипотека, наем или сметки за комунални услуги - този показател в ЕС намалява до 9,3 % през 2023 г. от 12,4 % през 2010 г., като само в пет държави се наблюдава известно увеличение. Една държава обаче е в голяма степен против подобряващата се тенденция - Гърция, където почти половината от населението има просрочени задължения.
По отношение на собствеността на жилище в страните от блока съществуват огромни различия. В Румъния например повече от 95 % от населението е собственик на жилище. Страната е плътно следвана от Словакия, Хърватия и Унгария, като в тези държави над 90% от хората притежават жилища.
В България този дял е 86%. Наемите са най-разпространени в Швейцария и Германия, където повече от половината от населението са наематели. В целия блок повече от две трети, 69% от населението, притежава жилище, а останалите 31% живеят под наем през 2023 г.
