Древен римски свитък, открит в Херкулан, който е силно обгорял след изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е., е "разгънат" с помощта на цифрови технологии, предоставяйки първи поглед върху текста след 2000 години.
Този крехък документ, наподобяващ буца въглища, не може да бъде отворен физически, но учените са използвали рентгенови изображения и изкуствен интелект, за да го разгърнат виртуално. Макар разчитането да е още в процес, първоначалните резултати показват многообещаващи напредък.
„Убедени сме, че ще успеем да разчетем почти целия свитък в неговата цялост и за първи път наистина можем да кажем това с голяма увереност“, каза Стивън Парсънс, ръководител на проекта „Предизвикателството Везувий“, международен конкурс, който се опитва да разгадае свитъците от Херкулан. В древния текст вече ясно се виждат някои букви и екипът смята, че това е философско произведение. Стотици карбонизирани свитъци са открити в Херкулан, който подобно на съседния Помпей е погребан под метри вулканична пепел. В миналото някои от документите, които са изработени от дебел подобен на хартия материал, наречен папирус, са били отваряни, но са се разпадали на парчета.
Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет съхранява няколко от свитъците. Смятани за нечетими, те са били оставени непокътнати в продължение на десетилетия. „Никога досега не сме били убедени, че някоя от техниките би била достатъчно безопасна или ефективна, за да получим някаква информация от свитъците“, обясни Никол Гилрой, ръководител на отдела за опазване на книги.
Но обещанието за високотехнологично решение подтикна екипа да извади един от ценните свитъци от хранилището. Той е поставен в специално изработен калъф и е занесен в Diamond Light Source в Оксфордшир. В тази огромна машина, наречена синхротрон, електроните се ускоряват почти до скоростта на светлината, за да се получи мощен рентгенов лъч, който може да изследва свитъка, без да го повреди. „Той може да вижда неща в мащаба на няколко хилядни от милиметъра“, обясни Ейдриън Манкузо, директор на физическите науки в Даймънд. Сканирането се използва за създаване на триизмерна реконструкция, след което трябва да се идентифицират слоевете вътре в свитъка - той съдържа около 10 м папирус „Трябва да разберем кой слой се различава от следващия, за да можем да го разгърнем дигитално“, каза д-р Манкузо.
След това се използва изкуствен интелект, за да се открие мастилото. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи - и папирусът, и мастилото са направени от въглерод и са почти неразличими един от друг. Затова изкуственият интелект издирва и най-малките сигнали, че там може да има мастило, след което това мастило се рисува дигитално, като буквите се появяват на бял свят. „Можем да кажем, че целият свитък е пълен с текст“, посочи Стивън Парсънс. „Сега можем да работим върху това той да се покаже по-ясно. Ще преминем от шепа думи към наистина съществени пасажи“, допълни той.
Миналата година екип на „Предизвикателството Везувий“ успя да прочете около 5% от друг свитък от Херкулан. Неговата тема беше гръцката епикурейска философия, която учи, че удовлетворението може да се намери чрез удоволствието от ежедневните неща. Свитъкът от Бодлиан вероятно е на същата тема - но екипът на „Везувий“ призовава за повече човешка и компютърна изобретателност, за да се провери дали това е така.
За Никол Гилрой работата осигурява връзка с миналото. „Просто обичам тази връзка с този, който ги е събирал, който ги е писал, който е свивал тези свитъци и ги е поставял на рафтовете. В тях има истински човешки аспект, който според мен е наистина ценен“, обясни тя.
