Украинският президент Володимир Зеленски отбеляза три години „съпротива“ и „героизъм“ по случай годишнината от руската инвазия през 2022 г.
„Три години съпротива. Три години благодарност. Три години на абсолютен героизъм от страна на украинците“, написа Зеленски в публикация в социалните мрежи, цитиран от АФП. „Това е една от най-важните годишнини за Украйна: Благодаря на всички, които я защитават и подкрепят“, добави той.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща и канадският министър-председател Джъстин Трюдо пристигнаха в Киев с влак за срещата на върха, на която според Зеленски ще се съберат 13 лидери, както и 24 други чрез видеоконферентна връзка.
„В тази борба за оцеляване на карта е заложена не само съдбата на Украйна. Това е съдбата на Европа“, написа фон дер Лайен в съобщение в социалните мрежи. Изправени пред руската заплаха и промяната в позицията на Вашингтон, отслабените европейци се опитват да се мобилизират. Коща обяви провеждането на специална европейска среща на върха на 6 март.
Лидерът на германските християндемократи Фридрих Мерц, който спечели парламентарните избори на 23 февруари и има всички шансове да стане следващият канцлер, веднага обяви създаването на „автономен европейски отбранителен капацитет“ за „абсолютен приоритет“ като алтернатива на „НАТО в сегашния му вид“.
След като се присъедини към руската позиция, според която Украйна е отговорна за избухването на конфликта на 24 февруари 2022 г., и след като започна преговори с Москва без украинско или европейско участие, президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя на желанието си да възстанови размера на помощта, предоставена от тази дата насам, като получи достъп до украинските минни ресурси.
Зеленски изключи възможността да подпише текст, за който ще трябва да плащат „десет поколения украинци“. Тръмп също така определи Зеленски, който беше избран през 2019 г. за петгодишен мандат, но остава на власт поради невъзможността да се организира гласуване в разгара на войната, като „диктатор без избори“. Украинският президент каза, че не е „обиден“ от тези забележки, защото е „законно избран президент“.
Вашингтон също така подготвя среща на върха между Тръмп и руския му колега Владимир Путин и постанови, че членството на Украйна в НАТО е нереалистично. Този американски обрат след три години непрекъсната военна подкрепа смая много украинци, които се опасяват, че страната им ще бъде принудена да приеме териториални отстъпки в замяна на прекратяване на огъня.
Демонстрации в подкрепа на Украйна вече се проведоха в Париж, Прага, Вилнюс, пред руското посолство във Вашингтон и в няколко други американски града. Други митинги са планирани за днес, включително в Лондон, Сидни и София.
От своя страна Русия не крие задоволството си от това, че Доналд Тръмп прекъсва изолацията на Владимир Путин, към която се стреми Западът, и започва двустранни преговори. „Диалогът се осъществява между двама наистина забележителни президенти. Той е обещаващ. Важно е нищо да не пречи на осъществяването на тяхната политическа воля“, заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
Москва обяви, че нова среща на руски и американски дипломати ще се състои в края на седмицата, след срещата на външните министри Сергей Лавров и Марко Рубио в Саудитска Арабия на 18 февруари. В ход, изпълнен с инсинуации, американците предложиха на Общото събрание на ООН проекторезолюция, в която не се споменава териториалната цялост на Украйна. И то в момент, когато генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за „справедлив“ мир, който зачита тази „териториална цялост“.
