Общество
Зафиров: Нараства броят на млади хора и деца, въвличани в онлайн хазарт чрез мобилни платформи
Българската държава трябва да предприеме конкретни и координирани мерки срещу хазартната зависимост и незаконните онлайн хазартни практики, като ги разглежда в контекста на съвременната политика по сигурност.
Това беше подчертано по време на междуинституционална среща, открита от заместник министър-председателя Атанас Зафиров. По думите му, все по-често в хазартни игри чрез мобилни приложения и онлайн платформи се въвличат млади хора, включително и деца. В срещата участваха представители на всички ключови институции, от които зависи въвеждането на ефективни решения по темата, съобщиха от правителствената пресслужба.
„Хазартът вече не се случва само в залите. Той е в телефона, в игрите, в социалните мрежи. И зад тази фасада стои добре организирана система, която се стреми да създава зависимост – особено сред младите хора“, подчерта Зафиров.
В срещата участваха д-р Цветеслава Гълъбова – директор на ДПБ „Св. Иван Рилски“, социалният антрополог Харалан Александров, заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов, представители на Министерството на младежта и спорта, експерти по киберсигурност, Националната агенция за приходите, ГДБОП, депутати, както и специалисти от образователната и здравната система.
Общата картина, очертана по време на дискусията, е повече от тревожна: все по-млади хора – включително деца – се въвличат в хазартни практики чрез мобилни приложения, онлайн игри и социални мрежи. „Много от тези игри се случват в сивата или направо в тъмната зона на интернет – без контрол, без правила, без защита“, подчерта Зафиров.
Бяха обсъдени конкретни мерки – от законодателни промени и по-строг дигитален контрол до национални програми за превенция, образователни кампании и достъпна психологическа подкрепа за засегнатите и техните семейства. Зафиров настоя за координация и ясно разпределение на отговорностите между институциите. „Трябва да изградим система, която не просто реагира, когато е късно, а действа превантивно – открива риска рано, ограничава достъпа и подкрепя семействата, преди да се стигне до срив“, посочи той.
Като страна, която от 1 януари 2026 г. ще поеме председателството на Дунавската стратегия и ще ръководи политиката по сигурността в рамките ѝ, България има възможност да зададе тон по теми, които дълго са оставали извън светлината на прожекторите.
