България има потенциал да се развива като съвременна и просперираща нация, но това може да се случи само ако показваме уважение и признателност към хората на науката и иновациите.
Това заяви президентът Румен Радев по време на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2, на която награди изтъкнати учени, преподаватели и общественици като акад. Красимир Атанасов, Никола Караиванов, акад. Илза Пъжева, д-р Владимир Калоянов и проф. Георги Михов. Сред присъстващите бяха заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на БАН чл. кор. Евелина Славчева и председателят на Съюза на учените в България проф. Диана Петкова.
В приветствието си президентът подчерта, че церемонията е израз на обществената признателност за всеотдайната работа на отличените за издигане на българската наука и образоване, култура и духовност на още по-високо равнище. Държавният глава посочи, че независимо дали става дума за научни изследвания, разкриващи пред света нови подходи в информатиката и изкуствения интелект, в електрониката и техническия прогрес, в медицината и фармацията, или за културното и духовно израстване на нацията и приобщаване на нашите общности и съграждани извън територията на България, те са обединили воля, енергия и талант в голямата цел страната ни да се развива като модерна европейска държава с богата култура и традиции, с висок интелектуален и духовен потенциал.
По думите на Румен Радев постиженията им превръщат наградените в пример в техните области, пионери на духа, на родолюбивите каузи, научните пробиви и креативните идеи. Той допълни, че със своята работа те са част от духовната и интелектуална мощ на България, изградила и утвърдила нейния авторитет далеч извън пределите на страната. „Вярвам, че Вашият вдъхновяващ пример ще продължи да привлича нови привърженици и последователи за постигане на все по-високите цели, които Ви поставя съвременният динамичен свят“, заяви още президентът Радев.
За изключително големи заслуги в областта на изкуствения интелект, информатиката и математиката беше отличен с орден „Стара планина“ първа степен математикът акад. Красимир Атанасов. Той е сред най-успешните учени на България в областта на информатиката и математиката. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. В дългогодишната си работа акад. Атанасов дефинира три нови за науката понятия и чрез над 1000 публикации и 34 монографии полага основите на техните теории, чието значение е всепризнато от световната научна общност. Те намират широко приложение в областта на изкуствения интелект, компютърните технологии, медицината, биологията, химията, физиката, комуникациите и др. Акад. Атанасов е носител на редица престижни отличия. В последните издания на класацията на Станфордския университет за цялостно научно развитие заема първо място сред учените от България и е сред първите 2% учени в света.
С орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен беше удостоен историкът Никола Караиванов за неговата просветителска дейност за българската диаспора в Украйна и за заслуги в областта на образованието и културата. От 1994 г. той е активен и постоянен участник в списването на вестника на българите в Украйна „Роден край“ с исторически статии. Голяма част от тях са издадени в отделни книги.Творбите му имат съществено значение за просветителското дело сред българите в Украйна. Има значителен принос в областта на образованието като делегиран лектор и преподавател по история от Министерството на образованието и науката на България в Болградската гимназия в периода 1998 г. - 2002 г. Провежда активна просветителска дейност и извън класните стаи, посещавайки множество български села и изнасяйки лекции сред местното население. Активно реализира инициативи на неправителствени организации, включително като председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
Изтъкнатият биолог акад. Илза Пъжева беше отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за нейните големи заслуги в областта на науката. Научните й интереси са свързани с изследването на разнообразни биологично-активни съединения, лекарствени молекули, протеини, ензими и други. Тя е пионер в България във въвеждането, разработването и прилагането на компютърно-подпомогнати методи за лекарствен дизайн. Академик Пъжева е автор на над 170 научни трудове, включително публикации в авторитетни списания и монографии. Ръководи и участва в над 30 национални и международни научни проекти. През 2020 г. е удостоена с Ордена за заслуги към Федерална Република Германия за принос в развитието на българо-германските научни отношения. Тя е първият български учен, избран за посланик на Фондация „Александър фон Хумболт“. Била е председател на Хумболтовия съюз в България, а към момента е негов почетен председател.
Д-р Владимир Калоянов беше награден за значим принос в областта на образованието, науката и културата по отношение на българските общности в Украйна и Молдова с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен. Д-р Калоянов е роден през 1954 г. в село Вайсал, Приморски район на Запорожка област, Украйна. Той е един от най-активните дейци на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Участва в множество събития, свързани с представянето на културно-историческото наследство, езика, литературата и традициите на българските общности в Бесарабия, Таврия и Крим. Организира пътуването и обучението на много деца от Таврия в България. Д-р Калоянов има сериозен принос към съвременната българска литература. Автор е на стихотворни сборници, през 2005 г. издава монографията „Българите в Таврия 1860 – 1939 г.“, а през 2010 г. излиза книгата му „Чудното сърце“ с разкази и приказки за деца. През 2022 г. издава своя значим научен труд „Цената на българщината в Таврия“.
За значим принос за развитието на образованието и науката беше отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен проф. Георги Михов. Той е сред изявените български учени в сферата на техническите науки. От 2007 г. е професор в Технически Университет – София, а от 2018 г. е член-кореспондент на БАН. В периода 2014 г. – 2019 г. г. е ректор на Технически университет – София. Основните области на научен принос и преподавателска дейност на проф. Михов са: медицинска електроника, цифрова техника, електронизация в индустрията, промишлени системи за управление. Участвал е в над 50 разработки и е ръководил 16 проекта от съществено значение за развитието на българската наука. Автор е на 190 научни публикации. Има защитен патент, внедрен в ЕКГ апаратите на Медицинска академия. Неговата научно-образователна дейност е оценена с редица международни отличия.
От името на отличените акад. Красимир Атанасов изказа благодарност за оказаната чест. „Ще продължим все така активно да работим в нашите области“, подчерта акад. Красимир Атанасов.
