Хърватският президент Зоран Миланович отказа да одобри участието на хърватски войници в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна. Той се позова на опасенията от евентуално разпространение на конфликта и даде приоритет на сигурността на страната си, съобщи „Киев Индипендънт“.
Това решение е в противоречие с пакета за подкрепа, договорен на срещата на върха на НАТО през юли, който включваше създаването на Център на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението в Украйна (NSATU), който да координира военната помощ и обучението на Украйна от партньорите.
Целта на NSATU е да подкрепи трансформацията на украинските сили за отбрана и сигурност, като осигури по-нататъшна интеграция с НАТО.
Отказът на Миланович предизвика критики от страна на хърватския министър-председател Андрей Пленкович, който го нарече „манипулация“, която вреди на международния авторитет на Хърватия.
Пленкович твърди, че решението засяга само изпращането на няколко офицери в командването на НАТО в Германия и че Хърватия няма да се включи пряко във войната.
Това не е първият случай, в който двамата лидери се разминават по отношение на политиките за Украйна.
Хърватският премиер силно подкрепя военната помощ за Киев, включително доставката на 14 хеликоптера Ми-8, а самият Пленкович направи няколко посещения в Украйна.
За разлика от него, Миланович критикува западните санкции срещу Русия и се противопоставя на предоставянето на оръжия на Украйна, подчертавайки ясното разделение между него и правителството.
Въпреки решението на Хърватия, НАТО потвърди ангажимента си да подкрепя Украйна. | БГНЕС
Загреб / Хърватия
